Полковникът няма кой да му пише

В повестта централната фигура е един петел, но не обикновен, а боен – последният спомен от сина на полковника, загинал в битка на арената за бойни птици. В периода на събитията семейството на полковника се състои само от двама възрастни хора – самият той и жена му (заедно с петела), които живеят в крайна нищета и чакат пенсията, обещана им от правителството като награда за заслугите му по време на революцията. Обаче тази пенсия не е изплащана вече 56 години. Заглавието на произведението произлиза именно от едно писмо на пощенския служител до местния лекар и гласи: „Полковникът няма кой да му пише.“ Двамата се справят с живота както могат. Полковникът дълбоко цени петела на своя син, но изправен пред финансовите трудности, понякога обмисля да го продаде на дон Сабас; все пак след размисли…