Нейният истински живот

Спомени, спомени – толкова разнообразни, изпълнени с радост и страдания, любов и отхвърляне; всичко онова, което е част от човешкия опит... Но все пак те бяха нейни! Тя усещаше нуждата да ги освободи от уморената си душа, подобно на птица, която напуска клетката си в търсене на свобода. Дълбоко в себе си осъзнаваше, че моментът за това най-накрая беше настъпил...

В един студен януарски ден Виктория събра цялата смелост у себе си и седна пред празния лист хартия. Започна да пише първото изречение от своя животопис: „Младата жена стоеше до прозореца с безизразен поглед върху зелените дървета в градинката пред болницата..."