Пратеничеството. Една мисия във Волжка България (исторически роман)

През X век на световната карта съществуват две държави, наречени България. Докато Дунавска България под управлението на цар Симеон I се издига към своето величие, владетелят на Волжка България, кан Алмас Джилки Сакли, осъзнава необходимостта да се присъедини към някоя от големите религиозни общности за да гарантира оцеляването на своята страна. Затова той изпраща писма до халифа Ал-Муктадир от Абасидския халифат и до византийския император Константин VII Багренородни с молба за помощ в обучението по техните вероизповедания. Пратеникът му обаче е заловен от дунавските българи и цар Симеон I решава да участва в усилията за привличане на родствения народ към християнството. За целта той възлага мисия на млад боил Храбър и игумена Тудор Доксов от Плъсковския манастир, които трябва да достигнат Велики Болгар и да убедят кан Алмас да приеме християнската вяра.

В същото време халифът Ал-Муктадир организира експедиция начело със знатния Сусан Ар-Руси и известния пътешественик Ахмед ибн Фадлан. Император Константин VII също изпраща делегация, водена от патриция Теодор Дафнопат след съветите на тъста си Роман Лакапин.

Дали трите пратеничества ще постигнат целите си? Кое от тях ще успее най-добре да привлече кан Алмас към своята религия и какви последствия ще има всичко това? Отговорите на тези въпроси са изложени в книгата, написана вдъхновяващо по традициите на българската историческа проза чрез автори като Фани Попова-Мутафова, Димитър Талев и Вера Мутафчиева. Романът не само предлага увлекателна история с запомнящи се персонажи, но разполага и с надеждна историческа основа.