Змията - 46 легенди за Сътворението

В произведенията на Антон Баев авторът е успял да постигне сложната комбинация от четивност и дълбочина, съчетавайки ненатрапчиво разказване с философска многопластовост. Особено важно е, че тези истории предизвикват емоции – аспект, който напоследък се пренебрегва в изкуството.

Спас Господов тръгна по обратния маршрут от Седемте хълма към Малък пазар.

Преди години той бе започнал своето пътуване през полетата към голямото населено място с хълмовете. Босоног младеж с тънка фигура и почернял от слънцето врат вървеше по прашния път, мислейки за думите на баща си: „Иногда животът може да ни надмине. Но само понякога. Запомни го и не се отказвай!“

Той обви ръце около него и почти заплака; беше едва 18-годишен. Баща му го потупа по гърба, увери го със здрава ръка на рамото и посочи посоката.

„Който не знае своя собствен път, ще бъде пометен от него!“ – заяви той, шляпна Спас по потния врата и затвори портата на селската къща край Марица.

Реката течеше мръсно това лято, а рибите не клъвваха; Спас осъзна, че е време да следва собствения си курс.

Точно тогава усети ухапването на змия – малко над глезена. Не я видя, но чуваше как преминава през храстите. Извади ножа си от задния джоб и кибритката от предния; запали клонче и загря острието му, след което решително изряза парче месо около две червени точици. Разкрои ръкава на ризата си и превърза ранения глезен.

За първи път в живота си се замисли какво става с човека след смъртта. Замахна безразлично с ръка и остави въпроса без отговор.

Ухапването промени живота му завинаги. След два часа сестрата му направи инжекция ваксина – младо момиче със светли очи και кратка коса стана негова жена...

Разказите на Антон Баев са изпълнени с отражения на Шехерезадиното майсторство в разказването като форма на живот. Те комбинират игривост с трагична патетика; драматични напрежения сменят комичните моменти заедно със щастливите или тъжни аспекти любовните отношения между героите - те показват неизчерпаемата жизнена сила чрез радости или страдания.
Опиянен от фантазията си, стилът на разказване у Баев играе умело с различни техники: събитията понякога сякаш сами се случват пред нас; друг път те придобиват специфично оцветяване под влиянието на различни повествователи - герои или наблюдатели - които варират между разнообразие маски или представят панорамна гледна точка без ясна идентичност.

Светлозар Игов