Апотеоз на меланхолията

Тази книга представлява лиричен самоотчет на един от най-значимите зидари в съвременната българска култура, който разкрива болезненото развитие на душевността в наши дни – тя е сложна, хаотична, неподредена и противоречива. Освен това, текстът документира напредъка на модерната поезия през периода на освобождаване от традиционните ритми и мелодии към все по-дълбоката discordia concors на свободния стих, стремящ се към вътрешна хармония, която постоянно ни убягва. Това е преходът от юношеските сетивни изживявания към зрелостта и будността на духа; той е предизвикан от опита натрупан в световната цивилизация при срещата с неразрешимите загадки за времето, любовта и същността на нашето съществуване.

Цочо Бояджиев демонстрира удивително творчество без разделение на отделни компоненти; неговото изкуство представлява една непрекъснато преливаща творческа сила. Поезията му образува цялостно цяло заедно с философските идеи, преводи и фотографски проекти. Но какво точно означава това цяло? Как можем да осъзнаем многопластовостта му? Необходимо е да осмислим ренесансовия творец като основа зад него – дух без ограничения във време или пространство, способен да преобразява собствената си произвеждана енергия. Цочо Бояджиев възражда природата чрез Човека - той изпъква с ново усещане за удивление и светлина в постоянно повтарящи се духовни ситуации. В своите думи от дебютната си поетична книга „Пясъчен хълм“ той заявява: „И все по-ясен и неуязвим е моят свят.“

Илко Димитров