Умопомрачения

Книгата носи заглавие "Умопомрачения", като терминът е в множествено число. Няма нищо неприемливо или тревожно в това, особено когато се обсъждат любовните умопомрачения. Мъжете и жените сякаш преживяват различни видове умопомрачения; многото от тях изглежда са по-подходящи отколкото само едно единствено. В следващите два разказа обаче става въпрос за истинско умопомрачение, което сериозните речници определят с термина "загуба на здрав разум".

Според предговора на автора, произведението "Умопомрачения" (1925) играе важна роля в така наречената "клинична част" от неговата библиография, където ясно се усеща влиянието на кризите, причинени от неврастенията - постоянен спътник в живота му. Двата разказа – "Думите. Церебрална драма" и "Ева и Кики. Семейна драма", изследват границите между лудостта и езика чрез две истории с простички персонажи без допълнителни украси. В тях хуморът съжителства със страданието, а теми като отчуждение, загуба на смисъла и опити за възстановяване го оформят основно съдържание. Читателят попада в свят, който лежи на неясната граница между лудите и нормалните.

Андре Байон (1875 - 1932) е сред най-ексцентричните и чувствителни писатели във франкофонската литература, получил признание както във Франция, така и в Белгия благодарение на оригиналния си стил в автобиографичните творби като "Историята на една Мария" (1921), "Един така обикновен човек" (1925) и "Ухолезата от Люксембург" (1928), които са известни също у нас. Той често бива разглеждан като предшественик на екзистенциализма, а сюрреалистките движения го приемат за сродна душа.