Щефица Цвек в челюстите на живота

Креативното перо на Дубравка Угрешич този път ни изненадва с ироничен и остроумен роман, който е уникален в световната литература.

Щефица, Щефица – скромна малка басня, твоята душа ще служи за тъкан. Ти ще бъдеш моят сюжет, решавам да те взема...

С помощта на пишещата шевна машина и „изрезки от женска проза“, Дубравка Угрешич съчетава баналната история на млада жена, която е неумела в житейските дела, постоянно недоволна и изпълнена с депресия. Тя търси своя идеален партньор и занимания, които да оживят скучното й ежедневие. В това „произведение“ ясно се забелязват авторските акценти и шевове - едри, хумористични и самоиронични - напомнящи техниката на пачуърк. Това представлява иновативен подход към писателското изкуство, напълно присъщ за стила на Угрешич.

В този постмодерен роман свободно се играе с клишета и стереотипи от тривиалната литература и култура; той съдържа онова уникално зърно креативност и мощно въображение, което ярко проявява своето присъствие в по-късните произведения на активно провокативната хърватска писателка.

„Щефица Цвек в челюстите на живота“ умело манипулира познатите образци от обикновената литература. В него проницателността се комбинира със силно въображение - черти характерни за творчеството ѝ след време. С помощта на пишещата шевна машина Дубравка Угрешич сглобява простоватата история на млада жена с недостатъчни житейски умения; тя непрекъснато е разочарована от себе си и потопена в меланхолия при опитите си да намери правилния мъж или занимание за запълване на безцветното си битие. Отново авторските белези са очевидни: смели акцентиращи детайли предлагат хумор или автоирония – всичко под формата на пачуърк.

Дубравка Угрешич е родена през 1949 г., в Кутина, Хърватия; семейството ѝ включва хърватин баща и българска майка. По време на етническите конфликти във бивша Югославия през началото na '90-те години тя избира доброволното изгнаничество заради интелектуалната свобода και заминава за Холандия. Нейните произведения не щадят критика към съвременното общество; те често представят проблемите с идентичността و имиграцията по игрив начин със сарказъм относно погледа към жените писатели. Произведенията й са преведени повече от 20 езика а наградите като "Хайнрих Ман" (Берлинската академия по изкуствата), Международната литературна награда "Нойщадт", известна още като "Американската Нобелова награда", както номинация за Международната награда "Ман Букер" допринасят значително към нейния престиж.