Черните обувки

Тази книга е изключително лична. Словата в нея са толкова натоварени с емоции, че ако се премахне или добави дори само едно, ще стане кратка и ще изгори богатството на преживяванията. Авторката, поетеса по душа, пише проза, но дори интервалите между редовете остават важни.

Книгата може да се сравни с айсберг – видимото на повърхността представлява много малка част от цялостното съдържание. Много по-значителен е обемът на онова, което остава недоизказано, забравено или игнорирано. Понякога това мълчание произтича от несъществеността му; друг път – от болезнената му значимост.

„Щастлива и тъжна“ би могло да бъде друго название за тази творба. Двете противоположности – ин и ян, черно и бяло – водят борба в душата на героинята: те постоянно си взаимодействат; понякога едната доминира над другата и обратното продължава до безкрайност. Или по-точно казано – докато героинята достигне зрялост.

На книгата ѝ е забранено да предоставя обяснения или директно да посочва събитията; тя не трябва нито да осъжда, нито анализира ситуациите. Единствено може да вдъхновява любов - както самата героиня, така и самият текст - към определени момчета или части от живота и литературата като цяло…

Чавдар Ценов