Писмо от Острова. Стихове

На Острова снегът е краткотраен – не успява да прикрие срама на разголеното лято, което нахално преминава в есента и зимата. Тук реките не познават зимния покой – неприятната миризма от раните, измивани през нощта, се носи към морето в контейнерите. Аз се закачих за миглите на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс и се издигнах до белоснежната брада на облаците – а птиците, вдъхновени от моя небесен смях, разпериха прозрачните си крила над Темза. Питате защо напуснах своето уютно ъгълче самота – стремях се да открия приятно място сред тишината на острова за моите болезнени спомени.

***

Бели облаци пълзят над зеленото лято край Кроули – стада без пастири и кучета-вълкодави (вълците отдавна са избягали, за да избегнат скуката…). Тук никой не очаква слънцето да слезе близо до хребета, за да огласим медният звън на стадата при слизането им от планината. Никой тук не е изпитвал силата на горделивия поглед на овчарските кучета. Все по-често сънувам старите дъбове, под които селското стадо почива по обедното време; а аз седя с цафара в ръка и разговарям с горските птици...