Българите мохамедани

Българите мохамедани, тоест мюсюлманите в България и извън нея, които говорят български като майчин език, често са били обект на изследвания от множество български и европейски учени. В историческата и етноложка литература от втората половина на XIX век се е наложил терминът "българи мохамедани", който постепенно става предпочитан както от автора на настоящата книга, така и в географските трудове. Този термин е бил използван за обозначаване на това население и в европейската литературна традиция през по-голямата част от XIX век, което му придава значимост.

Въведеното напоследък название "българи мюсюлмани" може да бъде точно от религиозна гледна точка, но не е най-подходящо за контекста. Причината е, че термина "българи мохамедани" вече има дълга употреба в българската история и разговорен език. Опитът да се актуализира с новото название всъщност затруднява разграничаването им от останалите мюсюлмани у нас; освен това някои потомци на тези българи мохамедани започват да се идентифицират като християни.

Терминът "българи мохамедани" носи важна информация относно верското им принадлежност – предвид факта, че думата “мохамеданин” е означавала същото като “мюсюлманин”. Настоящата книга разглежда събития и явления именно през периода, когато този термин е бил най-разпространен; почти във всички европейски писмени извори той служи за синоним на сегашното понятие “мюсюлмани”.

Също така терминологията запазва индивидуалността на това население и го отличава ясно от другите мусулмански групи у нас чрез различията в говорения език, фолклорните практики и народните обичаи. Много автори наричат общо тази група "помаци", въпреки че първоначално това име касае само малка част от тях живееща главно в Северна България; южната част пък познавала други названия като "ахряни", "торбещи" или "мърваци".

Наскоро някои автори възобновяват остарялото название „помаци”, което звучи архаично и не подхожда за описание на всички българи-мусулмани. То все още намира място сред историографските дискусии, но не трябва да доминира публичния дебат днес.

Книгата „Българите мохамедани“ попада под категорията историческа литература и включва тематики свързано с католици или протестанти сред нашето население. Няма сериозно основание да търсим актуални редакции или конюнктурни интерпретации на утвърдените названия за нашите сънародници според верска принадлежност; достатъчно би било просто да ги определяме по национална характеристика - като българи.
Стоян Райчевски