Момичета

Ник Келман е образован млад мъж, който изучава история, изкуство и когнитивни науки, и е истински запален по литературата. Той напълно се съгласява с Цицерон, че "Стая без книги е като тяло без душа". Сред любимите му четива се намира "Завръщане в Брайдсхед", а сред предпочитаните от него писатели са Борхес, Маркес и Фокнър. Всички тези характеристики личат в неговия впечатляващ дебют “Момичета”, написан преди да навърши тридесет години. Книгата получава признание като най-добра за 2003 година от престижните публикации “Сан Франциско кроникъл” и “Ню Йорк джърнъл”.

Влияна от незабравимата творба на Набоков "Лолита" и вдъхновена от класическите произведения "Илиада" и "Одисея", книгата не може да бъде сравнена с нищо познато през последното десетилетие. В нея авторът смело разглежда тъмните аспекти на мъжката сексуалност – страхове, желания и импулси – което я прави объркваща спрямо нашите очаквания. Читателят попада в ролята на наблюдател, пред който открито се разкриват мъжките митове.

Темите за парите, властта им и стремежа към младост подчертават как те могат да превърнат човек в циничен индивид със страшна преситеност както социално, така и биологично.

Книгата поставя важни въпроси; тя ни кара да осъзнаем колко близо сме до опасността: зад фасадата на успешния богат мъж може да стои истинско чудовище.

Точно това привлича читателя към героинята й - нейният характер е причина за интереса ти към другите подобни момичета; но с времето те стават скучни точно както теб - преситени от живота си. Докато все още гледат на света с учудване обаче, те успяват да ти донесат радостта обратно в живота ти. Те са малки островчета щастие – живи примери за наслада дори когато самият ти си изгубил жизненото си желание. Тези островчета радост са изпълнени със спонтанност: готови са да пробват нови приключения или просто искат да се забавляват без притеснения относно утрешния ден. За тях копнееш; желаеш не само физически контакт с тяхната красота, а искате духът ви също така да пребивава между тях.