Самоличност

Жан-Марк сънува. Страхува се за Шантал и я търси, бяга по улиците. Накрая забелязва нея отзад; вижда как върви и се отдалечава. Той тича след нея и вика името ѝ. Още малко остава да я настигне, но тя се обръща и Жан-Марк с ужас осъзнава, че пред него стои чуждо и неприятно лице. Не е друга жена – това е неговата Шантал, без никакво съмнение, но лицето ѝ изглежда непознато и това е жестоко; почти нетърпимо жестоко. Прегръща я силно, притиска я до себе си и през сълзи повтаря: „Шантал, моя малка Шантал!”, сякаш чрез тези думи се опитва да възвърне загубения вид на любимата си, нейното истинско Аз.