Измамите на нощта

Ядоха съвсем малко, почти нищо. Ястията, въпреки че бяха по-обилни от обикновено - за това се беше погрижил един старателен надзирател - бяха толкова горещи, че всяка хапка пареше като жарава. Известно е, че липсата на апетит е неизменен спътник на последните вечери преди смъртта. Тъй като екзекуцията трябваше да се извърши рано сутринта на следващия ден, баронът недоволстваше срещу лицемерието да предлагат ненужни лакомства на осъдените, които само изострят мизерията им в навечерието на гибелта им.
- Смърт с празен стомах не би могла да бъде красива - оплакваше се той. - И то при изгрев!
Когато слънчевите лъчи те привлекат повече...
Салимбени го подкрепи със своя поетичен стил:
- Всъщност вечер ще бъде по-добре. Полуздрач и ниски облаци в кервена гама; виолетови сенки, които ти шепнат смирено да намериш покой. А така просто ще си мислим, че безпардонно ни прогонват.
Войникът мълчеше и гледаше обувките си; яката на ризата му беше повдигната сякаш му беше студено. Нарчизо тихо промълви:
- Вечер или сутрин – какво значение има? – не успя да сдържи сълзите си.
Крепостта бе единственото населявано място на острова. Казваме "остров", но всъщност би трябвало да наречем този зъбер от туфове точно такова име: тясна земя с труднодостъпни стръмни склонове и отвесни скали. От континента я дели канал с ширина колкото може да види окото; преходът през него е опасен за лодки и напълно невъзможен за плувци; няма случай беглец все още жив след преминаването му — телата винаги са откривани завити във водорасли и разкормени от риби край Черния нос.
Обиколката около тази територия е приблизително миля до миля и половина дълга. Там растат няколко семена донесени от вятъра – най-вече там където почвата позволява развитието както на кипариси така и чубрица. Не пасе добитък освен козички, които дават минимално количество мляко, а група бездомни магарета блуждаят по брега под скалите; техният жалостив рев звучи пронизително в студените януарски нощи...
Ако се качиш нагоре по извиваща писта към върха, единият поглед улавя безкрайната морска шир — синьо море до самия западен хоризонт; докато другият насочва вниманието към сушата отсреща — пустеещо пристанище с малки къщички без никакъв живот или движение сред тях… Пустотата продължава небесното пространство: само една самотна птица прелита между острова и царството долу разнасяща загадъчните присъди...