Ausgebeint

Тя видя Хекслера, който в момента завиваше в края на полето. Премигващите лъчи от фаровете я заслепиха за миг. Тя спря двигателя на трактора, грабна тежкия чук, който беше зад нея и започна да чака. Чукът беше увит с парче картофен чувал, тъй като никога не трябваше да удря с остриета. Беше сигурна, че той ще дойде и нямаше нужда дори да го повиква: "Хей! Нямаш светлина включена! Искаш ли да се озовеш в канавката?! Защо изобщо не си вкъщи при децата?!"