Тайнственият пламък на кралица Лоана

Изданието съдържа над 280 илюстрации, от които 250 са в цветни нюанси.

В този роман, въпреки присъствието на цветни изображения, доминира мъглата. Ямбо се събужда сред нея след инцидент, който е довел до загубата на паметта му. Тук става дума не за “семантичната” памет според невролозите (той помни всичко относно Юлий Цезар и може да рецитира всички стихотворения, които е изучавал през живота си), а за “автобиографичната”: той не знае името си, не разпознава съпругата и дъщерите си, както и нищо от детството или родителите си. С помощта на жена си в опитите му да възвърне себе си тя го убеждава да посети селската къща с книгите и вестниците от детството му, ученическите тетрадки и грамофонните плочи.

Така Ямбо преживява историите на своето поколение между Ланге и Монферато - спомени за "Младост" и "Пипо не знае", Мусолини, Салгари, Флаш Гордън и теми от училище като член на детската фашистка организация “Балила”. Пред него остават две празноти все още обвити в мъгла: травматично преживяване по време на съпротивата и размазан образ на момиче, което е обичал на шестнадесет години преди да го изгуби.

След втори инсулт Ямбо попада в кома. В това състояние той преминава през спираловидното изживяване на всички мигове от детството до юношеството сред постепенно разсейващата се мъгла; сякаш добродушен Апокалипсис ще донесе последното видение вдълбочено между тридесетия шести песен от Дантевия “Рай”, Бинг Кросби, Дон Боско и стълбата към Ванда Озирис.

Умберто Еко е автор на множество научни трудове以及 сборници със статии. През 1980 г. публикува дебютния си роман „Името на розата“, който печели наградата „Стрега“ през 1981 г., следван от „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994) и „Баудолино“ (2000).