Български дневници

„Български дневници” представлява досега непознато документално свидетелство за почти четиридесетгодишен период от българската история, обхващащ времето от 1887 до 1928 г. Авторът, френският граф Робер дьо Бурбулон, е назначен за личен секретар на княз Фердинанд и пристига в България с новия монарх. В писмата си до майка си и по-късно до съпругата си той увлекателно описва като очевидец драматичните събития в страната, ежедневието и характерите на българите през погледа на чужденеца. Графът разкрива интригите и начина на управление в двора, както и уникалните личности сред българските политици и военни фигури, включително самия владетел и неговото обкръжение.

Свидетелствата на този френски аристократ, който свързва живота си с България, представляват новооткрито богатство не само за историческата научна общност у нас, но също така за всеки заинтересован от българската история. Те са били запазени в личния архив на неговия внук граф Ги дьо Бурбулон и оставали неизвестни дори за библиотеки и специалисти; сега те най-накрая излизат публично под формата на превод на български език. По тази причина „Български дневници” се явява уникално произведение както като исторически текст, така и като литературно-издателско постижение.