Lady Windermere's Fan

Оскар Уайлд, роден през 1854 година в Дъблин, е син на известен очен хирург и поетеса националистка, пишеща под псевдонима "Спернза". Завършва Тринити Колидж в Дъблин, след което продължава обучението си в Магдалин Колидж в Оксфорд. Там започва да популяризира новото Астетично движение (или „Изкуство заради изкуството“). Въпреки че печели първа награда и Нюдигейтската награда за поезия, не успява да получи стипендия от Оксфорд и е принуден да се прехранва чрез лекции и статии за списания. През 1881 г. публикува сборник с poemas, който не постига голям успех, а на следващата година предприема турне из САЩ с цел да популяризира продукцията на D'Oyle Carte – комичната опера "Търпение" от Гилбърт и Съливън. След брака си с Констанс Лойд през 1884 г., той се опитва да утвърди себе си като писател, но без особени резултати в началото. Все пак трите му томчета кратки разкази - "Щастливият принц" (1888), "Престъплението на лорд Артър Савил" (1891) и "Къща от нарове" (1891), както и единственият му роман "Портретът на Дориан Грей" (1891), постепенно изграждат неговата репутация като модерен автор със забележителен талант. Тази репутация е затвърдена още повече от огромния успех на социалните му комедии – „Вентилаторът на лейди Уиндъмир“, „Жена без значение“, „Идеален съпруг“ и „Значението да бъдеш сериозен“, които са представяни на сцената във Уест Енд между 1892 и 1895 година.

Успехът обаче не трае дълго. През 1891 г. Уайлд среща лорд Алфред Дауглас и изпада в дълбока любов към него. През 1895 г., когато кариерата му като драматург достига своя връх, той завежда неуспешно дело за клевета срещу бащата на Дауглас - маркиз Куинсбери. Загубвайки делото след два процеса, получава присъда от две години затвор за действия против морала. След този опит написва "Баладата за Редингския затвор". Освободен през 1897 г., той незабавно влиза в самоизбран изгнание в континента Европа. Умира през 1900 г. в Париж при унижение.