Съчинения / Йордан Йовков

„Световни разказвачи - от Бокачио до Алфонс Доде - и много по-късни автори притежават само едно или няколко качества на Йордан Йовков. Не смятам, че преувеличавам, когато твърдя, че не съм срещал друг писател с такава комбинация от дарования... Липсата му сред носителите на Нобеловата награда може да се разглежда като сериозен пропуск не за него, а за самите учредители", заявява турският професор Сабри Есат Суявушгил. А какво мислим ние българите за Йовков? Ако направим списък с негативни и положителни мнения относно писателя, ще видим поредния повод за срам. Позволете ми да цитирам режисьора Масалитинов относно реакцията след постановката на „Албена" през 1930 г.: „Пиесата имаше успех у публиката, но критиците я атакуваха остро. Те бяха драматурзи и усетиха в лицето на Йовков опасен конкурент; затова се опитаха да го отклонят от театралното изкуство: възхваляваха го единствено като белетрист." Този цитат показва още една форма на оценка – двусмисления комплимент.

Но стига толкова! Нека продължим темата за Йовков, Нобеловата награда и нас българите. Все още тъгуваме по липсата на наш лауреат. Между тези размисли има такива, които искрено мечтаят да получат отличието. Но повечето хора считат, че причината е непознаването ни от международната общественост - не познават както нашите писатели, така и нашия национален характер. Изглеждаме им странни и затова ни избягват. И това мнение също е погрешно. Реакциите към творчеството на Йовков опровергават този мит; неговото влияние беше ясно осезаемо още със сборника „Старопланински легенди" (1927 г.), който представя типичния български дух. Професор Артуро Крониа (италиански славист) отбелязва: „В неговото творчество присъства особен белег... това е българинът – най-характерната черта в изкуството му. Оттук произтича силата и вдъхновението в произведенията му.” /.../”
Йордан Каменов