Храна за луната

Отново съм седнала на прага, сама с моите мисли, в навечерието на нощта между залеза и тъмен час.

Както звездите се разпръскват една от друга, така и едно глухарче се откъсна от мен при порив на вятъра.

Всичко е толкова деликатно, когато светлината и мракът се срещнат; нови светове нахлуват във нашия.

Сега усещам как мравката прегибава стеблото на живота, а капка роса бавно изчезва от листа му.