Старомодна поезия

След толкова години отново ме завладя поетичният порив. Когато бях на 16, не можех да се сдържа и постоянно пишех стихотворения. Всеки ден посещавах морската градина, сядам на пейка до паметника на Пушкин и се потапям в самохипноза. Благодаря на съдбата, че този момент е същият за мен. Освободен от театралната работа, служебните ангажименти и политическите изкушения – имам желание да творя поезия. И го правя... Това, което ви представям, е написано след 2000 година; повечето от него обаче е създадено през януари и февруари 2002 г. Не мога да кажа дали това е най-добрата ми книга, но вярвам, че е най-стегнатата и може би изпята в един дъх./Недялко Йорданов/