Български хроники Т.3/ твърда корица

Смятам, че е неправилно да се твърди, както съм казвал и аз, че петвековното турско робство е основната причина за трагичното духовно състояние на българския народ. Напротив – след освобождението ние излязохме като възродени, изпълнени с жажда за свобода и оптимизъм, единни и вдъхновени от общия национален идеал. Духовната криза обаче настъпи по-късно. Националните катастрофи разрушиха България не само икономически и териториално; това беше по-малката беда - духът на народа бе пречупен: изгубена бе вярата в собственото му възраждане, убити бяха надеждите му, а стремежите към щастие затихнаха. Веселието помръкна и смехът изчезна - българският народ стана мрачен, жесток и злобен; той стана склонен към братоубийствени конфликти, скептичен и инертен спрямо съдбата си – един болен народ в дълга летаргия или кома от която не успява да се пробуди вече векове наред.