Дзът или животът и смъртта на един задник

Не може да се твърди, че Иван Иванов имаше страст към четенето. Напротив! Обаче след като пристигна в столицата и стана началник, той не успя да избегне този вреден навик. Полагаше големи усилия, за да се справи с известната на всички книга на Коелю.

За да си запълни времето по време на четене, Иван хапваше луканка или пастърма. Смуквайки резенче от тях, той понякога ги използваше и за отметка откъде е стигнал.

Така книгата на Коелю постепенно придоби истински кулинарен вид. Мазните й страници приличаха на добре препечени кори за баница, но ароматът беше далеч от приятния - миришеше на стар салам от няколко седмици.

Един ден Иван не издържа непоносимата смрад и хвърли книгата през прозореца. Бездомните кучета моментално се нахвърлиха върху нея и я разкъсаха почти мигновено.

- Тази книга ухае ужасно! - изрече Иван и без дори да го осъзнае направи литературен анализ.