Върти се, върти се.../ Избрано

СВЕТЪТ Е СТАР

Имам усещането, че съм чул тези думи някъде, но не мога да си спомня къде. Ако действително е било така, то вероятно се е случило под старата стряха в Златоград...
Настъпва вечер. Жените са постлали агнешки кожи и седят на гредата, разговаряйки помежду си:
„Индата първо иска парите — след това ще разтовари дървата, а хора винаги се намират да купуват душата ти на кредит!...”
Някой удря главата си с два камъка:
„Мамка му! Аз сам си завързах въжето; как допуснах моят рев да стане за смях пред другите!...”
Докато стягал каците с обръч, Марангоза говорил на дъгите им:
„Вашият чембер скоро ще ръждясва - обаче чемберът, който задушава сърцето ми, никога няма да изгние!...”
Наистина светът е стар! Не защото има много години зад себе си, а поради товара от опитности и чувства, които носим през времето...