Младостта на Даниело Наниста. Светлина, моя любов

"Младостта на Даниело Наниста" представлява автофикция, която самият автор описва като анти-литература или "не-литература". Книгата наподобява гъста супа, в която се срещат пикантни елементи от реалността - от белите акули в Адриатическо море до отрязаното мъжко достойнство на Джон Уейн Бобит. Както заглавието подсказва, произведението може да бъде интерпретирано и като ръководство за онанизъм в буквалния смисъл, но също така и като начин за задоволяване на духовните и културни нужди с наличните средства по време на тоталитарен режим.

"Светлина, любов моя" е роман под формата на кореспонденция, който разглежда темите за любовта и семейството. С изтънчен хумор са разкрити неврозите на съвременния живот. Историята разказва за страха от страха, лудостта като зараза и какво значи да бъдеш член на Православната Църква; тя обсъжда плюсовете и минусите на нудистките плажове и защо Бог ни е дарил със секса.