Делириум 2: Кошмарът трябва да продължи

ШАНГРИ-ЛА

В една измислена нация управляват фиктивни президенти, премиери и червени лидери. Те монополизират богатствата на страната и равномерно разпределят бедността между жителите. Населението е щастливо от това справедливо разпределение на националната нищета и винаги гласува за своите „справедливи“ управници. Белчо Дончев споделя истории за някакви въображаеми чиновници от напълно фалшива империя, които контролират тази държава. В този свят всичко следва стриктна логика, която в реална страна би била ужасяваща. Затова авторът заключава, че този кошмар трябва да продължи – той не желае да унищожи трудно постигнатото съгласие между управляващи, медии, местен капитал, тайни служби и обществото.

Белчо Дончев притежава уникален талант да описва трагични ситуации с чувство за хумор. Докато четях неговата книга, често се смях до сълзи, макар темата никак да не е комична.

Все пак има надежда за тази измислена страна - там живее малцинство, което отказва да приеме режима на червените лидери. Както казва Белчо: „Истинската политика произлиза от малцинството и обикновено използва непопулярни средства. Истинската култура идва от малцинство; истинското изкуство и наука също.“ Той добавя още: "Истината се търси и проповядва от малцина." Страните с бъдеще определяно единствено от мнозинството са нещастни." Приказната хималайска Шангри-Ла вероятно е населявана именно от такова малцинство – но тя също е плод на въображението! България не може да бъде сравнявана със Шангри-Ла; все пак в света който разглеждаме с Белчо Дончев присъства точно такова по-малко представително общество.

Член на него е самият Белчо Дончев.

Огнян Дъскарев