Три повести: Тъмнина покрива земята. Вратите на рая. Никой

ЙЕЖИ АНДЖЕЙЕВСКИ (1909-1983) е един от най-забележителните представители на полската култура през XX век, известен като прозаик, сценарист, публицист и обществена личност. Творческият му път е изпълнен със сложни преживявания и противоречиви идеологически възгледи. Неговото литературно творчество се стреми да открие нови форми и решения на съществени морални въпроси, което го прави важно свидетелство за развитието на полската проза.

Българските читатели вероятно биха асоциирали името му с факта, че най-популярният филм "Пепел и диаманти", режисиран от Анджей Вайда, е базиран на неговата едноименна повест.

Анджейевски е автор на 23 книги, които са преведени и адаптирани в множество страни. Преди началото на Втората световна война той е считан за един от първите европейски носители на католическия хуманизъм в литературата. По време на хитлеристката окупация активно участва в Съпротивата; след войната става яростен защитник на социалистическия реализъм. След дълбокото си разочарование от режима – който също така го преследва – той става активен член на антикомунистическата демократична опозиция към края на 50-те години. Многобройни критици оценяват творчеството му високо и го смятат за потенциален кандидат за Нобелова награда. Особено значима е книгата "Пихтия" от 1979 г., която много анализатори приемат като начало на постмодернизма в полската литература.

Наградите, които получава както у дома, така и зад граница подчертават уникалността му като автор и важността му в полската културна сцена. Две награди особено се открояват: през 1950 г. получава Орден Знаме на труда - I степен от правителството по времето на ПНР; а през 2006 г., посмъртно признание идва под формата ордена Възраждане na Полша от президента на страната.