Вяра, любов, надежда. Десет пиеси

Смъртта на поета

Новината за убийството на Йодьон фон Хорват в Париж, причинено от паднало дърво, бе толкова мрачна и абсурдна, че беше трудно да се приеме като истина. От кога насам дърветата по Шанз-Елизе започнаха да убиват преминаващи поети? Дали не настъпва краят на света? Може би бурните ветрове през това опасно лято избират своите жертви сред най-добрите от нас с дяволска точност? Защото Йодьон фон Хорват несъмнено беше един от тях.

Той притежаваше таланта на истински поет – рядко срещано качество. Всяка негова творба носеше атмосферата на автентичната поезия, която съществуваше и в неговата личност, поглед и начин на говорене. Стилът му бе бавен и малко ленив; едновременно сънлив и натрапчив. С усмивка, детинска но с нотки на жестокост, той обичаше да разказва странни и зловещи истории - такива, в които гротескни персонажи играеха роли в комични или ужасни ситуации. Изглеждаше като спокоен човек, който наслаждаваща се на храната и напитките с приятели; всъщност той действително го правеше с удоволствие. Разбира се разговорите му понякога предизвикваха у приятелите му ледени тръпки по гърба. Той имаше афинитет към тъгата не както шеговито или литературно естетизиран тип: зловещото у него беше част от самата му същност. Неговото творчество комбинираше нежността със страховитостта по очарователен и оригинален начин...
Клаус Ман