Ирак. Така съветвах президента

През петгодишния мандат на президента Георги Първанов, Ирак представляваше едно от най-сериозните предизвикателства за външната политика и сигурността на България. Като секретар по националната сигурност в този период, се чувствах пряко ангажиран с всичко свързано с Ирак - както преди, така и по време на войната. Затова предприех усилия да предоставям анализи, експертизи и позиции, осъзнавайки своите задължения към президента и необходимостта той да защитава националните интереси.

Важно е да се подчертае, че действията на българския президент през този сложен период са много значими. Част от неговата дейност беше публична и широко отразявана в медиите и интернет страницата на президентството. Там всеки заинтересован може да намери информация за него.

Въпреки това, съществува част от работата му относно Ирак, която остава скрита "зад сцената". Това не е учудващо, тъй като никога не е имало пълна прозрачност в политическите действия особено на такова високо ниво. Съществуват разговори и усилия без обществено внимание – практика разпространена навсякъде по света. Президентът предпочиташе срещите "лице в лице", рядко допускаше дискусии с по-широк кръг съветници; обикновено предоставяхме писмени материали единствено за неговото разглеждане.

Има важни аспекти от политиката през тези години, които не бях виждал като част от тесния кръг съветници на президента; затова ми се наложи да правя догадки относно тях. Освен това има ситуации или факти, които познавам добре и планирам да споделя в бъдещи публикации с различен характер. Целта ми не е просто да разкрия информация извън контекста ѝ; ами обществото ни – данъкоплатците и гражданите – заслужават повече прозрачност относно дейността на държавниците.

Основният замисъл зад тази книга обаче е различен: тук ще представя хронологично какво точно съм консултирал президента във връзка с Ирак.