Бездната на мъртвите мигове

"„Сбогом, сънища! – размишляваше той, летейки обратно сред угасващите слънца, притихналите симфонии и избледняващите цветове. – Сбогом на виденията! Сбогом на всички вас, през чиито очи гледах и чиито деца срещнах... Няма да ви видя отново, няма дори за миг да бъда част от вашия свят... и така е по-добре. Но ще ви нося в себе си чрез кръвта си през времето, а това всъщност е безсмъртието, което е дарено на човека... Безсмъртие в другите, безсмъртие между хората... Вие сте хора и вашето място е тук, не във Вечността! Защото там… дори боговете нямат значение!...”

Новата творба на талантливия писател Бойко Несторов продължава неговите изследвания в тъмните дълбини на човешката душа и родовата памет. Тя разглежда спомените, които внезапно нахлуват в тревожното съзнание и свързват съвременния човек с трагични моменти от нашата историческа съдба както далечното, така и близкото минало. Паметта на кръвта се оказва по-силна от променящите се ветрове на времето; нейното бреме често е жестоко, но жизненоважно за нас. Разказът предлага динамично и увлекателно преживяване — експресивен стил с асоциативни връзки — характерен белег на Несторов."