Александър Солженицин. Класика срещу канон

Тази книга се фокусира върху определени литературни стратегии, които демонстрират как произведенията на автора променят традицията на руската класическа литература и я адаптират към новите изисквания на естетиката на социалистическия реализъм от 60-70-те години. Анализът обхваща три основни творби: „Един ден на Иван Денисович“ (1962), „Раково отделение“ (1966) и „Архипелаг ГУЛАГ“ (1965-1968). Тези заглавия са добре известни за българските читатели в сравнение с по-късните му творби като епоса „Червеното колело“, книгата „Двеста години заедно“ и неговата публицистика, които напоследък предизвикват значителен интерес сред руския читател. Първите три произведения имат своя собствена история в България, особено документалният роман „Архипелаг ГУЛАГ“, който оказва влияние върху съдбите на български поклонници на Солженицин при първата му нелегална поява в социалистическата страна.

В първата глава изследването разглежда художествения модел в лагерната проза на Солженицин, сравнявайки го с темата за каторгата у Достоевски. Втората глава анализира опитите да бъде атакувана идеологията чрез увеличаването на междутекстовите връзки с произведенията на Толстой и Достоевски във вътрешния свят на романа "Раково отделение". Третата глава цели да очертае ролята на автора като историк по въпросите свързани с лагерите и критикатор относно съветската тоталитарна система, сравнена с вижданията изложени от водещи мислители през ХХ век.