Ако си дал. Изгарящи стихове

Ако си помогнал на гладния, дори с малка част от своя хляб, ако си предоставил на скитника искрица от твоя огън, ако си дарил любовта си на милата и открил сърцето си за чуждите, животът ти не е бил напразен.

Никой няма право да ти отнеме обичта на хората. Никой не може да я вземе – това е любовта към човечеството. Нито пък някой или нещо ще успее да подкопае вярата ти в тях.

Вярно е, че понякога закъсняваш, но винаги се появяваш при нас.

Ако случайно си се възползвал от успеха на друг човек – дори само с една малка частица; ако чуеш клюка и я разпространиш макар за миг; ако пренебрегнеш враговете и им дадеш шанс веднъж; или пък забравиш залъка на приятел – тогава можеш да се запиташ дали изобщо трябваше да идваш на този свят.

Но помни: никой не може да ти вземе обичта към хората. Твоята любов остава непоклатима. И нищо няма способността да отслаби твоята вяра в тях.

Да, понякога закъсняваш истински, но все пак винаги пристигаш при нас.