Мандарините

В Древен Китай мандарините са били най-учените и влиятелни цивилни и военни служители в империята. Във Франция, по времето на Симон дьо Бовоар, те представляват върховната интелигенция – хора на духа, които определят обществените нагласи.

След края на Втората световна война обаче възниква въпросът дали мандарините ще успеят да запазят своето влияние в контекста на новосъздадената политическа конфронтация между двата блока през Студената война и шокиращите разкрития за съветските лагери. Ще могат ли те да реализират мечтата си за възстановяване на страната и връщане на нейното достойнство? Тази политическа обстановка задава тона на романа, който се явява широка историческа картина от следвоенното време.

На този фон протичат живота и взаимоотношенията между писателя Робер Дюбрьой, неговата съпруга психоаналитичката Ан Дюбрьой, дъщеря им Надин и техния приятел журналиста Анри Перон. Робер е влиятелен ляв интелектуалец с активна политическа дейност, макар че постепенно губи надеждата си; Анри е бил част от Съпротивата, публикувал е нелегален вестник и пише книги без желание да участва активно в политика; Надин страда от загуба на любимия си и преминава през множество краткотрайни връзки; а Ан изживява нова значима любов в Америка... Всички тези персонажи със своите приятели образуват друга важна фреска за човешките отношения – теми като любовта, приятелството и омразата остават универсални и близки до читателите от всяко поколение. Романът „Мандарините“, написан с простота и яснота без сложни стилови упражнения, е забележителен труд – такъв тип произведение не се среща често.

(Смята се, че героят Дюбрьой напомня Жан-Пол Сартр; Перон – Албер Камю; Ан – самата Симон дьо Бовоар; а американският й партньор вероятно е вдъхновен от писателя Нелсън Олгрен.)