1979. Роман

Текстът представлява мощно произведение, което стои като мрачен гранитен блок в есенния контекст на нашата литература – твърд, студен и красив, но същевременно неразбираем и заплашителен.

"1979" разказва за ислямската революция в Иран през тази година от перспективата на един европеец, който посещава страната с любимия си Кристофър – "златното момче". Разказването изгражда силна картина на упадъка, декадентността и безразличието, предизвикани от обезсилие. Главният герой преживява страдание след смъртта на Кристофър от свръхдоза наркотици. Останал сам, той поема пеша към далечен Китай с намерението да обиколи свещената планина Кайлаш и да открие душевно спокойствие. Поради незаконното преминаване на границата китайското комунистическо правителство го осъжда на доживотни каторжни трудове в оловна мина, където е подложен на нечовешки изтезания.

Сравнението между буржоазната култура и примитивната "култура" е особено потресаващо. В текста се усеща различното възприятие спрямо висококачествената европейска цивилизация; страхът у европееца от загуба на своите културни постижения и невъзможността му да се противопостави срещу тъмната страна на Азия стават очевидни. Липсва увереността в себе си у европееца, който със стилна походка опознава света около него; тук той е само прашинка - безименна част от некултивирания неевропейски свят и обречен да погине.