Крокодилът Гений

При първо четене, читателят не трябва да се опитва да разгадае идентичността на Крокодилът Гений. Въпросът е какъв е той, а не кой точно е. Не става дума за реален човек...

1.
И така, времето постепенно намаляваше, краят на март приближаваше, а дъждът продължаваше да вали без спиране. Всичко изглеждаше като че ли вървеше към гибел и лицата им отразяваха това усещане. Природата и времето никога не почиват – явно започнаха да си мислят те.
Накрая успяха да се съберат и позвъниха на Кольо Карамифилов.
“Ало?” - произнесе Кольо Карамифилов.
“Обаждат се продуцентите” - уведомиха го те.
“Да ви бия по майките!” - гневно изрече художникът и затвори телефона.
Те се погледнаха взаимно. А навън валеше дъжд.
След това направиха още няколко обаждания, но отговорите останаха неизменни. Накрая един от тях (но никак не най-умният), с име Маринов-Петров предложи лично да звъннат на кмета.
“Aло?” - каза кметът при обаждането му.
“Обаждат се продуцентите” - повториха те пак.
“Кои са тези продуценти?”
"Ние сме! Единствените."
"Аха!" - задоволено потри ръце кметът и добави:
"Как върви?"
"Зле." - признаха продуцентите.
"Лошо," каза кметът, но всъщност беше доволен от ситуацията.
Мълчание последва след това.
„Трябва да го пуснете на свобода... Иначе нищо няма да стане.”

Откъс от текста