Мидълсекс

„Poдих сe двa пъти: нaй-нaпpeд кaтo мoмичe, в eдин неoбикнoвeн дeн без смoг в Дeтpoйт през януapи 1960 г.; и след това отново – кaтo юноша в кабинета на спешното отделение близо до Петоcки, Мичигън, през август 1974 г.
В свидетелството за раждане е записано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Както при Тирезий, първо бях едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Една червенокоса момиче от Грос Поинт се влюби в мен, без да знае какъв съм. (Нейният брат също проявяваше интерес.)
Но сега на четирийсет и една усещам ново раждане на хоризонта. След десетилетия нехайство осъзнавам колко много мисля за загубените предци и прародители, за далечни дядовци и непознати петима братовчеди или – при семейства с бракове между близки родственици като моето – всичките тези неща наведнъж. Затова преди да стане твърде късно желая да опиша това веднъж завинаги: шумното пътешествие през времето на един-единствен ген.
О, Муза, възпей резистентната мутация на моя петия хромозом! Възпей как разцъфтяла пред два века по склоновете на планината Олимп, докато козите блели и маслините се ронили. Възпей как се предавал той в течение на девет поколения - трупайки се невидимо в замръзналия генофонд на рода Стефанидис; и възпей как Провидението го изпратило отново по пътя си; как преминал океана като семенце до Америка , докато най-накрая попаднал върху плодородна почва в утробата на майка ми...“
Из „Мидълсекс“ "Удивителен… превъзходно четиво… една модерна класика."
The Oregonian

"Безпрецедентен , поразителен ... Това е най-правдоподобната американска история: син на имигранти намира любовта след като израства като ходеща аномалия."
San Francisco Chronicle

„Голям , дързък , великолепен роман ... обхожда територии , които малцина биха посмели да стъпят ... лиричен и деликатен.“
Boston Globe

Получателят на „Пулицър“ за 2003 г.“