Пазителките на гълъбиците

Времето лети, светът се изменя, но надеждите, страховете и любовта на жените остават неизменни.

За писателя е обичайно поне веднъж в живота му да получи книга като неочакван подарък. За Алис Хофман този роман е „Пазителките на гълъбиците”. Тя описва как той й бил дар от прародителките ѝ - жени от древен Израел, които за пръв път "говорят" с нея по време на посещението ѝ в планинската крепост Масада. Вече тридесет и пет години пиша и съм създала над трийсет романа, но едва сега ми бе предоставена историята, която трябваше да разкажа.

Алис дълго проучвала историческите факти чрез текстовете на Йосиф Флавий относно падането на крепостта. Според него само две жени и пет деца оцеляват след като юдеите решават да изберат смъртта пред капитулацията пред римляните. Тези жени разказват историята както за римляните, така и за света. Авторката черпи вдъхновение и от изследванията на Игаел Ядин – известния археолог, който водил разкопки в Масада. Първото ѝ посещение там било толкова силно преживяване, че тя усетила присъствието на духове от миналото около себе си – хора живели преди две хиляди години. Събитията оживели в паметта ѝ; всичко сякаш се случило току-що. Беше ужасна горещина и хоризонтът пулсираше под жаркото слънце; сред тишината почувствала живот около себе си - историите на жените били навсякъде около нея.

Те идват като гълъби през пустинята.
В времена изпълнени със смърт...

Аз съм момичето от пустинята въпреки дистанцията между нас; девойката с огнената коса; д daughter of a killer; жена ловяща скорпиони голи ръце... Аз съм загубила най-ценното – аз съм майката убиец... закрилата.
Аз съм войнствената жена – твоя сестра… моя любов може би ще ме унищожи...
Аз притежавам тайни магии: мога да лекувам тела душевности… Аз бях вещицата от Моаб.

* * *
Годината е 73-та – последните дни при обсадата на Масада където юдеите са укрити. Останалите провизии свършват а римските легионери приближават.
Съдбата обединява четири забележителни жени зад грижата за гълъбите уредили живота им там:
Женският дух отказва да бъде сломен благодарение единствено сила отвътре.
Йаел бягайки през пустинята губи любимия си , а вината превръща във свое оръжие срещу враговете . Ревка успява после трагедия постигне помощ към другитe след загубa нa дoчеркa cлeд мyртta e стегнала oтвратително oслепяванe зacлужава чeo паwпpaждениm m (за друга) Aziza воювайkra tainata si s ubezhdiqva po sveta i v druzhestvo na mujete i zhenite.. A Shira weshchica ot Moab полага опасностами непознати призована od ljubov .

Тези са пазителките ... Те крият своите истории кой ги защитава! Сред ароматизма лилии мирис мястотo звучи камбанен звук пpeз puhtinata
i gulyat dfa imeisivat cheliki zapazvayki spomenit opushenieto nashichotoprosci

Мнения относно книгата включват похвали към произведението:

„Изключителен роман!” споделя носителя награда Нобелов лауреат по литература Тони Морисън,

Друга читателка казва “Не мога просто да избягам тази завладяваща история…”

Критик посочва как Хофман вдихновява стара повест … ” реализира яскраво”…

Има множество признания колко добре написан дебют значима част важната литература ХХI век.”