Витрините на страха. The Show windows of Fear

Витрини на страха

Понякога дори статуите плачат, когато променят своята роля. Закачалки за дрехи и голи просяци зад стъклата с разкривени молещи ръце...

Цепките на мълчанието са прекалено тежки..., за да могат новите им дрипи да бъдат захвърлени и да се опитат да докоснат луната.

Силуетите на страха танцуват под лунната светлина..., усмихнати образи... градските лампи блещукат по витрините... И само едно малко детенце може да ги доближи, учудено от тяхната красота отвъд модерния фасад.

Разперили ръце, тъжни лунни фигури молят за капка вдъхновение. Нощта споделя техните сълзи, но не смее да срещне погледа на тези безмълвни просяци зад витрините.