Куклата

Искам да разбера дали другите осъзнават, че са полудели. Понякога имам чувството, че умът ми не успява да запази своята цялост; изпълнен е с прекалено много страх и дълбоко отчаяние. Освен това нямам никого до себе си – никога преди не съм се чувствал толкова крайно самотен. Защо това би трябвало да ме подтикне да напиша тези редове?... Да се освободя от отровата в съзнанието си. Наистина съм обременен: не мога да спя и когато затворя очи, постоянно виждам онова проклето лице... Ако поне беше само сън, нещо на което можеш да се подсмихнеш, плод на болно въображение.