Аз искам да те помня все така: Любовта на поета в стихове и писма

Луксозното издание представя любовните шедьоври на Димчо Дебелянов, включващи вечни стихотворения и непознати писма до жените, които е обичал и вдъхновили неговите безсмъртни творби. Някои от материалите се публикуват за първи път.

„Този младеж ще надмине всички нас.” Това са думите на Яворов, който след опит за самоубийство остава ослепял и с увереност говори за младия поет Димчо Дебелянов. Той слуша великолепната поезия на своя колега, без да знае каква трагична съдба го очаква. В София Димчо живее бохемски живот с ограничени средства, готов винаги да сподели всичко дори със случайно срещнат просяк или приятел в кръчмата. В същото време той твори класически образци на българската поезия, вдъхновени от жените около него – музи на романтичната му душа. Но както при Яворов, така и при него любовта носи страдание (Иванка Дерменджийска не смее да го последва; Елена Петрунова загива; Мария Василева умира от туберкулоза). Сред тези жени има и актриса (Маня Цачева), която прави успешна кариера в киното.

Потопете се в тези романтични истории, за да откриете човека зад името Димчо Дебелянов и прочетете неговите незабравими произведения с нов поглед. Изживейте магията и красотата на словото му - някои текстове са публикувани тук за пръв път.

Изданието предлага архивни снимки на героите от разказаните истории, а стихотворенията са подсилени от красивата серия „Българските мадони” на Ралица Денчева.

---

"Аз желая да те помня така:
бездомна, унила и отчаяна,
с ръка вплетена в моя огнена
и скръбен лик притиснала до мен.
(„Аз желая да те помня така”)

На утрото цветята светли
не познали вечерния мрак,
докато тя крачи сред тях
да радва другите с щастлив напев;
в очите й искряха звезди,
като златен рой предизвикателно летят,
две розички търсят милувка нежно,
разцъфтели върху гърдите й.
(„Отминала”)

И ето ме погребан
под неизменна печал –
надежди и младост
завинаги затрупани –
аз угасвам с последната утеха –
споменът ми потънал във здрач
и плача ти оставам.
(„Ти смътно се мяркаш…")