Пустинята на Хермес

**Нощни мелодии I**

и една богиня се разполага в тишина
Лицето, замръзнало в утрото,
ме наблюдава втренчено,
изгубвайки се сред пътеките
с безкраен бръшлян,
завити с листа-зари.

дълбок ров с неразкрита загадка
и оранжевият воал на слънцето
и Венера, в хладната прегръдка на нощта,
се появяваха.
Зовът се издига от яркостта на деня,
снежна тишина натежава.
О, лентата от косата ми е паднала.

втренчено в мен, лицето остава неподвижно,
наблюдава като сянка и осъзнава
съществуването си.

С белотата и тежестта на снега върху земята,
с цвят на рози идващо от твърдия свят,
лицето си почива във синя делва сега
и бавно избледнява.