Боклук

На сцената излиза мъж, държащ букет от рози. Той започва да говори. Името му е Сад и той е арабин. През вечерите продава рози, за да покрива разходите си за учене. Ненавистта на местните жители толкова дълбоко го е засегнала, че я насочва към себе си. „Да, аз съм мръсен“, признава той. „Измивам ръцете си, но оставам замърсен.“ Това не подлежи на съмнение. Гласът му става по-висок и думите му звучат изпълнени с гняв и безнадеждност. Продължава да се изказва яростно и крещи в защита на своя живот.