Робини, кукли и человеци

Книгата е част от малкото изследвания, които разглеждат ролята на жените в българската култура и литература през 19-ти век. Тя анализира механизмите, чрез които се формират определени представи за българската жена в публицистиката, учебните програми на девическите училища и художествената проза по време на Възраждането. Женското подчинение я определя като "робиня", стремежът към лични желания я преобразява в "кукла", а образованието и служенето на народа отключват у нея "човешкото чувство". Любен Каравелов играе важна роля с публицистичната си дейност и прозата си за разпространението на тези схващания. Неговите указания са пример за упражняването на контрол върху публичното присъствие на жените - авторки и участнички във възрожденския живот. По този начин имената на жени рядко се срещат в основните разкази за историята и литературата у нас дори до днешния ден.