Летящи кучета

Марсел Байер е част от новото поколение в съвременната германска литература, което свързва концепцията си за романа и белетристиката с дълбочинни изследвания и анализи. Интересът на автора към историята на Третия райх се проявява чрез специфичен, самоанализиращ подход, какъвто можем да видим в творбата му "Летящи кучета".

От ранното си детство Херман Карнау възприема "летящите кучета", които са разновидност на прилепите, като символичен образ, защитен от всякакви външни влияния. Гласът играе ключова роля за акустичното възприятие на Карнау, който през 1940 г. започва систематично проучване на човешкия глас.

В романа "Летящи кучета" един от разказвачите е именно Херман Карнау – името му произлиза от полицай в берлинския бункер под канцеларията на Третия райх. Другият разказвач е осемгодишната Хелга, дъщеря на Министъра на пропагандата. Двата гласа неведнъж взаимодействат помежду си и последният им контакт настъпва през април 1945 г., когато Карнау е в Берлин с цел да запише гласа на фюрера.

Наративът преминава към лятото на 1992 г., когато Херман Карнау успява да се укрие след края на войната и открива разговорите с Хелга и нейните братя и сестри във важните им мигове преди смъртта. Той записвал техните гласове до самия край.