Багряна и Словения

Книгата разглежда неизвестния и тайно съхраняван словенски живот на голямата българска поетеса Елисавета Багряна (1893-1991), която е едно от значимите явления в европейския модернизъм между двете световни войни. От 1932 година, когато за първи път посещава Любляна, до 1940 г., тя редовно се връща в Словения и поддържа контакти с видни интелектуалци, с които остава в приятелски отношения през целия си живот. Сред тях са Изидор Цанкар, Отон Жупанчич, Йосип Видмар и много други.

Багряна е убедена, че именно тази страна е изиграла важна роля в нейния живот и творчество, което я кара да проявява особена привързаност към културата и хората на Словения.

Българските читатели ще имат възможността да се запознаят с труднодостъпни архиви: писма, снимки и документи не само относно самата поетеса и културната ситуация от онези години, но също така историческия контекст на Балканите и близкото сътрудничество между българи и словенци в сферата на изкуствата – взаимодействие прекратено по-късно от политическите обстоятелства. За пръв път ще бъде публикуван „словенският“ лирически опус на Багряна. Авторите дават думата на множество специалисти и свидетели от България и Словения, които рисуват автентичната картина на живота у нас през ХХ век както и отношението на тоталитарните власти спрямо интелектуалците.