Тананикане на лакардиониста. Т.4

Цялото съдържание на тази книга произлиза от личните ми връзки и отношения с приятели и познати, идващи от различни държави: САЩ, България, Канада, Франция, Германия, Англия, Италия, Русия и Аржентина. Срещал съм се с художници и изкуствоведи като Иван Кирков, Николай Буков и Михаил Симеонов; музиканти и артисти като Милчо Левиев и Христо Топузанов; лекари, инженери бизнесмени – все хора с разнообразен опит. Нищо в тази книга не е плод на амбиции за писателска кариера – всичко е дълбоко свързано със сърцето ми и първоначално не беше замислено да бъде публикувано търговски.

Толкова много са ми близки тези истории, че разкриват истинската ми същност. Има риск обаче те да останат непознати; това често върви ръка за ръка с искреността. На този етап от живота си чувствам нужда да споделя всичко това. Най-хубавите моменти бяха именно тези интимни преживявания - когато бяха споделени без никакви предварителни уговорки.

Ако можех да избера какво да правя през целия ден, щях просто да говоря с приятели или семейството си около масата или докато приготвям храна за тях. За жалост обаче трябва да работя и нямам възможност за такова общуване. Затова пиша своите мисли сам в ума си; представям си разговори със свои близки или колеги – така намирам утеха.

Именно тук влиза в играта писателството - актът на споделяне на идеи чрез белия лист. Един литературен критик нарече моите текстове "лакардии". Вярно е! Всичко започва там; оставам верен на този стил.

Понякога размислям над хубави разговори или места подходящи за сладки приказки – например уютната тераса в ресторант „Грозд“ неделно утро потопена във зелено кестеново дърво под слънчевата светлина.

Тази работа може би изглежда просташка по някакъв начин, но всъщност тя е деликатна и нежна процесия - зрее бавно под повърхността преди окончателното й проявление върху хартията.

Когато се разведох втори път , се установих в малка стая до Борисовата градина... Оказа се че живея наблизо до ателието на известния художник Иван Кирков – човек който не само рисува прекрасно арт произведения но има страст към джаза подобно на мен към литературата.
Ние обменяхме записи между себе си , а той ми предложи плоча от Луи Армстронг . Докато я слушах написах един текст вдъхновен от нашите разговори .

В крайна сметка този глад за общуване ни кара не просто да разговаряме формално ами стремим към истинско разбиране помежду ни- преминавайки през жанровете които ни ограничават . Точно така можем свободно открито без задръжки просто казват както изразяваме неща покрай чашката .