Аз съм Малала

Когато талибаните завладяват долината Суат в Пакистан, едно момиче се изправя срещу затварянето на училищата за девойки. Малала не допуска мълчание, въпреки заплахите за живота на семейството си. На единайсет години тя започва да изпраща писма до Би Би Си, с надеждата светът да види красотата и опустошението на родното й място през погледа на дете. В сътрудничество с баща си те организират кампания за правото на момичетата да получават образование. През октомври 2012 г., обаче, талибаните планират убийството на петнадесетгодишната Малала; тя е простреляна в главата докато пътува в училищния автобус. Чудодейно оцелява и става символ на борбата за достъп до образование. През 2013 г. е номинирана за Нобеловата награда за мир и печели наградата „Сахаров“. Днес смело защитава своята кауза въпреки продължаващите заплахи срещу нея – нейният глас достига както глобалните форуми, така и студентските аудитории и бежанските лагери.

"Родена съм в страна, която се появява внезапно под лъчите на полунощ; а когато почти загубих живота си, беше точно по обед.
Преди година напуснах дома си за училище и повече не се върнах - бях пронизана от куршум на талибаните. Изведоха ме безсъзнателна от Пакистан със самолет. Някои хора казват, че никога няма да стъпя у дома отново, но аз искрено вярвам, че това ще стане.
В момента съм в страна с времева разлика от пет часа спрямо моята скъпа родина в долината Суат; но тук времето изглежда назад във векове."