Сия

"Сантименталната изповед на един мъж в залез...
"1 септември, 5:30 ч., таванът
В последно време ставам все по-рано, обсебен от тревожни мисли за теб. Опитвам се да ги прогоня и да наложа собствената си воля, но в тези моменти си представям как лежиш до Мариу, сгушена в него (о, колко прекрасно го правиш) и това не ми дава мира. След това трудно намирам сън. Как мога да спя, след като най-сладкото от живота ми е загубено - възможността сутрин да те видя до себе си? Да погледна божественото ти лице. И още по-вълшебното - докато съм полусънлив, ти започваш да ме обичаш."
Из "Сия""