Забравените пътища от Родопите до Памир

В течение на пет месеца изминах над 10 000 километра с колело, следвайки най-простия закон – движението. Преминах през конфликтни райони и бях заподозрян в диверсия, усетих острата жажда на пустините и проливните дъждове на Кавказ. Спах на дъното на пресъхналото Аралско море, лових риба сред облаци от комари в делтата на Волга и се къпех във водите на Черно, Мраморно и Каспийско море. Гоних зайци из казахстанските степи, заспивах под звуците на диви кучета и се събуждах до змии, а също така опитвах отровата на скорпионите. Преживях най-тежкия си период здравословно в безплодната пустош на Памир. Получавах предложения да се оженя, да остана в планината или да приема исляма. Всяка сутрин изгревът ме будеше различно място, а вятърът не спираше да духа срещу мен; въпреки това никога не промених курса си.

Самотният път предлага възможност човек да започне да осъзнава смисъла зад случващото се около него. Жизненият вятър може би е суров, но той никога не трябва да спира, тъй като носи със себе си събитията, които помагат за личностното развитие.