Душата на човека

Когато държиш в ръцете си попълнен дневник, по време на своето пътуване и през нощите ти не можеш да спиш, тъй като разговаряш със собственото си сърце.

Този текст разказва за едно приключение на изток, преминавайки през Сибир и далечните територии на Монголия, където студът преобладава почти целогодишно. Книгата не само предлага приключения, а сама се стреми към читателя, носеща в себе си усещането за важността на човешкия живот и неговата свободна и вечна същност. Истинският смисъл е усмивка, която затопля душата и идва от дълбините ни. Тази усмивка има висока стойност; общувайки с нашето съзнание, трябва да изпитаме радост и контролирайки мислите си, можем да постигнем щастието.

„Не е важно колко далеч ще стигнеш; най-важното е да достигнеш до самия себе си.“

“За да разбера човешката природа осъзнах, че не бива задължително да се интересувам от другите хора. Ако желая нещо истинско - то е просто да напиша историята си с цялото си сърце. Според някои автори липсата на любов към хората води до това книгата им да не бъде харесвана. Но истинската стойност се крие в топлата усмивка отвътре – онази усмивка с голяма цена; когато общуваме със себе си трябва действително да почувстваме радост и управлявайки ума си можем сами да намерим щастието.

Щастието не зависи от външната среда; то произтича от вътрешния ред – вярвам че именно такъв ред съм вложил тук.
Нищо няма абсолютен характер - всичко зависи от нашата перспектива: ако моята книга изглежда слабa, значи аз недостатъчно силно смесял частиците от себе си.
Аз нямам намерение да променям никого; целя единствено пробуждане на последните истински хора. Човек може би е толкова щастлив доколкото решава самостоятелно дали ще бъде такъв или не. Думите ми са категорични, но напред вървя чрез действията и вярата si - най-вече обаче чрез усмивката ми – тя остава безусловен ключ към приятелство.”
Филип Лхамсурен