Ортелий /Второ преработено издание

Иван Ланджев споделя, че книгата му настоява да бъде интерпретирана правилно.

Ваня Стефанова отбелязва, че в творбата се съчетава висока интелектуална и концептуална плътност с предизвикателства от литературната мистификация. Авторът на поетичните текстове е Теодор П. Христов – псевдоним на Валентин Дишев, но тук мистификацията има дълбочина: Теодор не е просто маска на Дишев; тя поставя важни проблеми за съвременната културна ситуация. Въпросният фикционален герой преминава през различни времеви и пространствени контексти, разширявайки литературния хоризонт.

Поетичният глас в книгата отразява социокултурните реалности през последните три десетилетия и изгражда свой „атлас” на света. Аналогиите с картографа Ortelius подчертават търсенето на нови светове чрез изкуството, а заглавието само подсказва за това взаимодействие с културното наследство.

Корените на гласа в „Ортелий” са тежки – те са свързани със загубата на смисъл при пътуването и самият автор нарича този глас "от други Анди", идентифицирайки себе си като "метиси". Поезията притежава висока синестезийност без типичната напоследък несигурност у много произведения; тя комбинира мелодия и ритъм по начин, който развива множество значения.

Текстът не губи сила под натиска на собственото си историческо бреме; препратките към известни автори служат не толкова за асоциации, колкото за търсене на смисъл сред отчаяние. Няма случайно поставяне във началото митологията за жертвеното разчленяване - то вече е осъществено действие.

Мария Донева казва как възприема стихотворенията фонетично като магически заклинания, които създават друга действителност около нейната собствена - недостъпна досега. Този подход обяснява малкия размер на книгата: магьосниците нямат нужда от дълги формули.

Михаил Неделчев акцентира върху магията около имената в тази поезия – множеството имена добавят един уникален личен аспект към творчеството na Валентин Дишев и оставят пространство за размисли относно тяхното значение.

Палми Ранчев намира близост до тази поезия именно докато тя разглежда границите между явления и събития.

Първата версия на книгата беше номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов”.